Децата днес не познават света без интернет и социалните мрежи. С всичките си недостатъци, тези технологии дават възможност да комуникираме с близки и приятели лесно и от всяко устройство. Когато говорим за децата, обаче, комуникацията през социални мрежи крие много морални казуси. Кога трябва да позволим достъпа, трябва ли да пускаме снимки на децата си онлайн и т.н.
Самите социални мрежи се опитват да се позиционират като сигурни канали за комуникация, в които родителите имат контрол над децата си. Но дори и това е спорно.
Затова, на Деня на детето ще споделим какво можем да направим, за да предпазим децата си онлайн. Ето най-важните според нас въпроси, на които да обърнете внимание.
Трябва ли да споделя това?
Стара мантра е, че това, което става в интернет, остава в интернет. Нещо, което повечето възрастни сме склонни да забравяме. Когато става въпрос за децата ни обаче е редно да им обясним, че трябва да премислят всеки път, преди да пуснат нещо лично в социалните мрежи.
Всеки пост би се отразил на тяхното бъдеще, накланяйки везната в една или друга посока. Все по-често училищата проучват кандидатите в интернет. Някой и друг недомислен публичен пост тук-там може да затворили вратите към по-добро образование. И това е само едната страна на монетата.
Постовете трябва да бъдат премисляни и с оглед на това как ще се отразят на роднините и приятелите на децата ни. Децата трябва да осъзнаят силата на думите и образите и тяхното отражение в живота след това. Освен всичко друго, социалните мрежи ни вкарват в затворен кръг на самомнение и самооценка. Те могат да повлияят на начина, по който възприемаме себе си. Например, ако децата ни имат желание да изглеждат красиви във всеки пост, значи се съмняват в собственото си значение.
Прочетете и: Как да си върнете контрола на личните данни от Facebook
Познавам ли този човек?
„Не говори с непознати“ е може би едно от най-повтаряните изречения, които всяко дете чува, докато расте. Фраза, идваща от родители, учители, детски шоу програми и прочее.
Опасността в социалните мрежи идва от подценяването на онлайн общуването. Децата често пъти си казват „Онлайн няма от какво да ме е страх“, но всъщност не е така.
Непознатите в социалните мрежи могат да се окажат далеч по-опасни. Като родители сме длъжни да илюстрираме този факт възможно най-честно. Например можем да разкажем, че организации като Интерпол, и не само, редовно припомнят, че най-голям източник на сайтовете за детска порнография са социалните мрежи, особено Facebook.
Друг голям пример е примамването от непознат в педофилски мрежи. Действие, което на пръв поглед може да започне съвсем невинно – просто с разговор. Това, че не виждаме кой седи от другата страна на екрана, а разчитаме само на аватара му, крие рискове.
Погледнах ли си настройките за поверителност?
Кога беше последния път, в който проверихте настройките си за поверителност? Обикновено, както общите условия за ползване, така и защитата на профила са пренебрегвани. Не ги пропускайте и научете децата си да не го правят.
Дайте добър пример и разкажете колко е важно личните неща да останат наистина лични, профилите им да бъдат защитени и с минимално количество публична информация и да споделят само с реални приятели.
Неслучайно социалните мрежи непрекъснато актуализират настройките си за поверителност и сигурност – както заради правителствен, така и заради обществен натиск и регулации. Това обаче не ни спасява от главната цел на социални медии: да събират данни за нас и да печелят от тях като показват свързани реклами или препродават информацията на трети лица.
Затова е важно не просто да създадем в децата си правила за отговорни действия онлайн. Трябва да разкажем и покажем за различните инструменти, с които могат да си гарантират, че онлайн частта от живота им е защитена.
Няма такова нещо като „онлайн“ и „офлайн“ – отдавна киберпространството е част от животите ни и като такава, трябва да го третираме с особено внимание. Не оставате жилището си отключено през деня, докато ви няма, нали?