На прага сме на 2019 г. Но преди да го пристъпим, нека да видим какво може да очакваме от кибер престъпността през следващите 12 месеца. Защото наследството на 2018 г. е ясно: кибератаките и изтичането на данни стават все по-опустошителни.
Добрите практики в този сектор лежат на едно просто правило: трябва да пазим конфиденционалността, да осигурим интегритет и достъпност на компютърните системи и данните. Ето защо нашият фокус пада върху защитата на личните данни.
Машините се учат, ние - не
Машинното самообучение, което е в основата на изкуствения интелект, вече започна да променя много индустрии, включително и информационната сигурност. Тази технология позволява автоматизирането на процеси, които преди е трябвало да се свършат на ръка от експертите по киберсигурност. По този начин информационната сигурност се превръща в по-лесна задача.
Но машинното самообучение може да се използва и от кибер престъпници, за да откриват по-лесно целите си и да увеличат пораженията от всяка проведена атака. Правим анализ на машинното самообучение и начините, по които то може да се използва както в информационната сигурност, така и в осъществяването на атаки. Как ще се помогне изкуственият интелект на кибер престъпността и защитата от нея - вижте тук >>
Умни устройства, глупаво безразличие
Интернетът на нещата (IoT) и умните устройства промениха живота ни и го направиха с една идея по-лесен. Вече можем да изключим от разстояние осветлението, което сме забравили включено; или пък да регулираме температурата в хола от другия край на света.
Какво остава за умните домашни асистенти, с които можем да управляваме всички уреди в дома си. Но тези асистенти имат недостатък – те са свързани с интернет, а микрофоните им улавят всичко, което се случва у дома. Дали наистина осъзнавам ли колко много данни споделяме с тези умни устройства и какви заплахи произлизат от това? Вижте тук >>
Глобална законодателна защита
Изминалата 2018 г. беляза значителни промени в областта на защитата на лични данни. През май Европейският съюз въведе регламента GDPR, който засяга всяка организация на планетата, която работи с лични данни на граждани от ЕС.
Очакват ли ни още законодателни промени в сферата на защитата на личните данни през 2019 г.? Има силни аргументи в подкрепа на тезата, че и други региони по света ще последват примера на ЕС. Вижте подорбен анализ на темата тук >>
Отговорността на големите
Една от основните теми, които ще продължат да се дискутират през 2019 г., е за отговорността, която големите интернет компании като Google и Facebook имат по отношение защитата на личните данни. Повечето от нас разчитат на техните услуги, за да изпълняват ежедневните си задължения. Това поставя на дневен ред важни въпроси като колко и дали са защитени данните ни с тях – особено след като Google обяви, че спира Google+ подари 2 открити уязвимости в мрежата, а Facebook допусна компроментирането на над 50 млн. потребителя. Готови ли са онлайн гигантите да посрещнат предизвиктелствата >>
Възходът на криптокопачите
Няма как да пропуснем и зловредните кодове. 2018 г. безспорно беше годината на софтуера за копаене на криптовалути. От всички видове зловреден код, нито един не предизвика толкова въпроси и шумотевица. През 2017 г. същото се случи и с рансъмуера, но тази година криптовирусите не са толкова актуални: поне не и в медиите. Можем ли да очакваме, че незаконното копаене на криптовалути с чужди компютърни ресурси ще бъде основна заплаха и през 2019 г.? Прочетете повече тук >>
Информационната сигурност е уравнение с много неизвестни, които представляват човешкия фактор. Ет озащо е важно да запомним уроците, които научихме през 2018 г., и да продължим напред към една нова, по-безопасна година.
